Мое светло момче

Все не идваш, мое момче, а времето минава.

Нижат се горещи лета, сменят се луни, слънца.

Ах, къде си, мое момче, трябва да те срещна.

Не във сън и не във мечта, а тук и днес наяве.

Ти, ти, знаеш ли ти, дългите ми нощи?

Стих, стих, сребърен стих, във въздуха се носи.

Всеки миг нещо в мене трепти вече те докосвам...

Щом те няма, мое момче, нека те измисля.

Силен си със зелени очи лудост в тях и насмешка личи.

Усмихни се, мое момче, толкова красив си.

Спри до мен, че живота тече, спри и отдъхни си!

Ти, ти, знаеш ли ти, дългите ми нощи?

Стих, стих, сребърен стих, във въздуха се носи.

Всеки миг нещо в мене трепти вече те докосвам...

Щом те няма, мое момче, нека те измисля.

Силен си със зелени очи лудост в тях и насмешка личи.

Усмихни се, мое момче, толкова красив си.

Спри до мен, че живота тече, спри и отдъхни си!

Ти, ти, знаеш ли ти, дългите ми нощи?

Стих, стих, сребърен стих, във въздуха се носи.

Всеки миг нещо в мене трепти вече те докосвам...

Щом те няма, мое момче, нека те измисля.

Силен си със зелени очи лудост в тях и насмешка личи.

Усмихни се, мое момче, толкова красив си.

Спри до мен, че живота тече, спри и отдъхни си!