Човекът от квартала

Той махва с ръка на света

На локва кал, на своята сянка

И продължава пеш, паметник цял

На остарял младеж на бой без медал

Вятърът пак дърпа този шлифер стар

Целува го мрак със устни от стъкла на фар

Невидим за хората жених на умората

Дорант със собствен ад без рай, без рай

Човекът от квартала

Своите стъпки е събрал

Във чанта овехтяла

Побрала сандвич, папка и печал

Бавно върви, дърветата му правят път

Във джоба му сив, във кърпата му стари сълзи спят

Вятър певен из камък в човешки вид

Сив, със прах покрит, като теб съм и аз

Като теб, като теб съм

Човекът от квартала

Своите стъпки е събрал

Във чанта овехтяла

Побрала сандвич, папка и печал