Вечно ме сънуваш, вечно ме ревнуваш, все ми търсиш сметка, аз съм птица в златна клетка. Имам си присъда само с теб да бъда. Сякаш сме в пустиня сякаш, че съм ти робиня. Искам смях и срещи, блянове горещи, буря във душата, аз си искам свободата. Свят, широк и хора, танци без умора, дълги, луди нощи, искам си ги все още. Защото Бог един живот ни е дал. съдбата ни люлее. Навярно ти не си разбрал сега ми се живее. Защото миг е от вечността животът ни човешки, аз искам всичко от света простете мойте грешки.
