Малко ли са ми грешките дотук, че сърцето ми полудя по такъв? Цялата съм твоя, а мой не си... Как си ги избирам все такива? Малко ли са ми раните от теб, че ръцете ми искат пак твоите? Бързаш да ме имаш... после тръгваш си... по-добър да си, не ти отива! Ако ще да съм нещастна с теб на всичко съм съгласна... вече ме е преболяло, че за теб съм само тяло! Свикнала съм ти, дори да нараняваш... най-добре това го правиш ти! Всяка наша нощ плащам със сълзи, дори така да е - струва си, струва си! Сърцето ми години беше като спряло, сега отново бие полудяло! Всеки допир твой плащам със сълзи, дори така да е - струва си, струва си! Обичам да целуваш и да се забравяш и белези по мене да оставяш!
