Щом се спусне здрача и деня заспива, аз съм пак сама, орхидея дива, през дългите нощи очаквам те още, сама съм като нея, дива орхидея. Небето плаче или може би вали, сърцето плаче или може би боли, дъждът ще измие тъжните следи, но болката остава, за Бога как боли. Боли без тебе. Горчива чаша пиеш, преглъщаш мъжки сълзи, душата ти е празна, спомените тъжни, без сърце живееш несретен гурбетчия и сънуваш нощем орхидея дива. Щом деня заспива се събужда в мрака моето сърце, което те очаква, спомена се крие в сянката на кея, плаче тихо в мене дива орхидея. Боли без тебе.
