Бягство

Избяга розовият кон, търкулна се сълза по хълма

Небето жадно я изпи, въздъхна и назад се върна

Тревогата ми зазвъня, когато се прибирах вкъщи

И знаех, че след тежък ден не можеш да не ме прегърнеш

Цигарата ми примижа като светулка в тъмнината

И чувах тропот на коне все по-дълбоко под земята

Узря поредната звезда и падна някъде сънлива

Дочувах шепот на жена, която вече си отива

Надвих и този път страха, но мускулите ме боляха

Потърсих розовия кон, картината ми на стената

От непокорния табун не бе останал даже помен

Избягал беше моят кон, прозорецът ми бе отворен