Обичам те

Съдбата своя не разбирам, защо когато си отивам,

повикаш ли ме - аз се спирам и пак към тебе вървя, идвам сама.

Защо когато теб те няма животът е една измама?

Но щом поискаш да сме двама - аз пак към тебе вървя, идвам сама.

Припев: Обичам те, крещи без глас душата!

Обичам те такъв какъвто си!

Обичам те със обич прокълната!

Такава обич винаги горчи!

Ти знаеш ли, че ме влудяваш?

Любов и болка ми даряваш,

дали отнемаш или даваш- аз пак към тебе вървя, идвам сама.

Защо когато теб те няма животът е една измама?

Но щом поискаш да сме двама - аз пак към тебе вървя, идвам сама.