Намерих те

Намерих те, когато в мен звучеше песен,

прогоних като вятър мойта самота,

със шепи злато разпиляваше се есен

в прозрачно цветна тишина.

Преплитат се сезони във душата

от приказка с омайна красота.

Защо за мен си тайна непозната?

И някъде е любовта...

Намерих те! Обичам те!

Да танцуваме със тебе съм готов!

Намерих те! Обичам те!

И какво ни трябва за един живот?

Любовта, любовта, любовта...

Ти най-пленителният спомен ще останеш -

една усмивка топла, вярна, доброта,

превърнала сърцето ми във жива песен,

която пее есента...

Преплитат се сезони във душата

от приказка с омайна красота.

Ти сякаш си за мене най-позната,

навсякъде е любовта...