Mig Ot Prikazka

Аз отново съм пред теб, пак облян от светлина

на сцената, за миг поне, имам всичко на света.

Гледам твоите очи - вечно търсят своя принц

тайно с поглед ме следиш, какво ли търсиш?

Защо ме питаш кой съм аз, на сцената щом падне мрак

ще видиш принца-просяк отстрани.

Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,

която ти сама си сътвори.

Много думи разпилях, късах струните със смях,

падах, плаках и летях в твоя приказен свят.

Бавно отихва вечерта - последни акорди, тишина.

Ти оставш пак сама - търсиш своя принц.

Защо ме питаш кой съм аз, на сцената щом падне мрак

ще видиш принца-просяк отстрани.

Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,

която ти сама си сътвори.

Но всяка приказка си има своя край -

изтривам своя грим и изчезва твоя принц сега.

Защо ме питаш кой съм аз, на сцената щом падне мрак

ще видиш принца-просяк отстрани.

Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,

която ти сама си сътвори.

Недей ме питаш кой съм аз, на сцената щом падне мрак

ще видиш принца-просяк отстрани.

Вече знаеш, че това е само миг от приказка,

която ти сама си сътвори.