Мамо

Да си дойда всеки ден ме чакаш,

лягаш късно, ставаш много рано.

Обещавам - днес ще взема влака

и ще дойда да те видя, мамо.

Слизам пак на мъничката гара

и съзирам бялата ни къща.

Портата към детството отварям

и в дете отново се превръщам.

Мамо, аз за малко ще остана,

но играчките ми, мамо, запази!

Ръцете ти защо са мокри, мамо?

Цветята ли поливала си рано,

или си бърсала сълзи,

или си бърсала сълзи?

Чудно беше да съм малък пак,

но трябва да пораствам - няма време.

Чакай ме със някой следващ влак

ще дойда пак сълзите ти да взема.

Мамо, аз за малко ще остана,

но играчките ми, мамо, запази!

Ръцете ти защо са мокри, мамо?

Цветята ли поливала си рано,

или си бърсала сълзи,

или си бърсала сълзи?