Мила сестро

Няма на земята по- добра съдба

всеки да си има свои брат или пък сестра.

Че от тях по- близки, няма на света...

... че нали кръвта не става никога вода.

Зная неусетно времето лети

то ще ни изпраща трудност,

хиляди беди.

Но със теб нагоре трябва да вървим

и на всичко, мила сестро,

с теб да устоим.

Във живота често може да грешим

двете ли сме ще поплачем, ще се утешим.

И дори далече, и накрай света,

все ще ни събират, сестро, нашите сърца.

Зная неусетно времето лети

то ще ни изпраща трудност,

хиляди беди.

Но със теб нагоре трябва да вървим

и на всичко, мила сестро,

с теб да устоим.

Искам, мила сестро, все да си до мен,

да делим тъга и радост, всеки миг и час.

Дружбата ни да е с обич озарена.

Бог да ни закриля, и да бди над нас!