Просяци

Като човек без дом, прост, беден и сам днес душата ми плаче, дори и с пари, тия пусти пари не, никак не топлят. И като след война без теб ми е дома не мога да го позная, ето как сме днес, виж ни как сме днес сега. Просяци сме в любовта, щом разделени сме сега, иде ми да изкрещя, по-боли от раната. Просяци сме в любовта, всичко тук ще изгоря, щом разделени сме с теб, аз съм просто друг човек. Щом разделени сме с теб, аз съм просто друг човек. Ти гледаш ме, човек, здрав, силен човек, като бебе днес плаче, че липсваш ми личи и силните ги боли, и не крия, а казвам. И като след война без теб ми е дома не мога да го позная, ето как сме днес, виж ни как сме днес сега. Просяци сме в любовта, щом разделени сме сега, иде ми да изкрещя, по-боли от раната. Просяци сме в любовта, всичко т ук ще изгоря, щом разделени сме с теб, аз съм просто друг човек. Щом разделени сме с теб, аз съм просто друг човек. В сърцето си ми ти, само, само, само, само ти, в сърцето си ми ти, иде му да изкрещи. В сърцето си ми ти, само, само, само, само ти, в сърцето си ми ти, иде му да изкрещи. Да изкрещи, как боли, в сърцето си ми ти. Просяци сме в любовта, щом разделени сме сега, иде ми да изкрещя, по-боли от раната. Просяци сме в любовта, всичко т ук ще изгоря, щом разделени сме с теб, аз съм просто друг човек.