Имаш Ли Приятел

Аз бях момче като другите, всички деца

Спомням си, често играхме такава игра

Робинзон, който пътуваше с кораби

Робинзон, който откриваше острови

Робинзон, който порастна голям

Но беше толкова сам

Всички големи се смяха на наш'та игра

А ние, доволни, започвахми друга така

Гъливер, който развързва въжетата

Гъливер, който обича джуджетата

Гъливер, който, макар и голям

Пак е толкова сам

И аз съм днес голям

Замислен и сериозен

Защо ли пак съм сам?

Защо ли се тормозя?

Спомням си наш'те първи стъпки

Спомням си наш-те първи тръпки

Винаги малко неразбрани

Свикнахме с упреци и закани

Хей, ти!

Ето и ти си стабилен, уверен младеж

Кажи ми, пазиш ли в себе си онзи момчешки стремеж

Да бъдеш Дон Кихот, който се бореше с мелници

Дон Кихот, който безкрайно до себе си

Пазеше нея, една Дулсинея

И не беше сам!

Имаш ли ти един приятел

И ако е като теб мечтател

Ще оцелееш, ще запазиш

Дон Кихот в себе си, Робинзон, Гъливер

Трябва да имаш един приятел

Който да е като теб мечтател

Ще оцелееш, ще запазиш

Дон Кихот в себе си, Робинзон, Гъливер

Трябва да имаш един приятел

Който да е като теб мечтател

Ще оцелееш, ще запазиш

Дон Кихот в себе си, Робинзон, Гъливер

Трябва да имаш един приятел

Който да е като теб мечтател

Ще оцелееш, ще запазиш

Дон Кихот в себе си, Робинзон, Гъливер