Не чух да кажеш никога Любима

Очите ти за мене бяха нощ и ден

Сърцето ти мечта недостижима!

Ти гледаше ме с погледа си тъй студен

Не чух да кажеш никога “любима”.

Очите ми са пълни с мъка и сълзи!

Те капят, като капки кръв, боли!

И падат в уморените от скръб ръце,

Това са капки кръв от моето сърце!

Бунтувах се в себе си, крещях!

Стотици пъти щях да те напусна!

Така и никога аз не успях!

И ти отново в клетката ме пусна!

Очите ми са пълни с мъка и сълзи!

Те капят, като капки кръв, боли!

И падат в уморените от скръб ръце,

Това са капки кръв от моето сърце!

Това са капки кръв от моето сърце!