Неказани думи

Скрих се от слънцето в ранни зори,

скрих се от всичко и всички.

Взех си за спомен единствено болка

и по дългия път продължих.

Ти взе за спомен от мен само обич,

но какво ще я правиш, кажи?

Нямам, нямам вече сили, ни покой,

идваш и тръгваш само в съня ми.

Нямам, нямам вече сили, ни покой,

все да очаквам теб, мили мой.

Хвърлихме думи назад и напред,

думи за грях и надежда,

думи за смисъла, думи за пътя

под звездите във късен час.

Думи неказани, думи нечути

изморени стоят между нас.

Нямам, нямам вече сили, ни покой,

идваш и тръгваш само в съня ми.

Нямам, нямам вече сили, ни покой,

все да очаквам теб, мили мой.