По цели нощи аз не спя. И плача аз по цели дни. Как твойте грешки да простя, като душата ме боли? Трябва всичко да забравя. Трябва в мене да удавя - всички спомени, аз завинаги, в моята душа! Но закони за сърцето, няма още на света. И в сълзите мои свети жива - любовта! Как искам да пристъпиш пак. В нощта самотна, моят праг. И с целувка ти за миг да пресушиш сълзите ми!
