За кой ли път жадувам те, но всякаш чувам твойто не! За кой ли път до сутринта наказваш ме със самота! За кой ли път горя по теб, но с дланите усещам лед! За кой ли път до сутринта наказваш ме със самота! Накажи ме с нокти опасни, от прегръдки нека боли. Накажи ме с пламнало тяло, нека станем шеметно цяло. Накажи ме с устни прексрасни, мойте устни с тях разтопи. Накажи ме с пламнало тяло, нека станем шеметно цяло. За кой ли път ти давам знак, но ти на сляп се правиш пак! За кой ли път не си готов, наказана съм без любов! За кой ли път горя по теб, но с дланите усещам лед! За кой ли път до сутринта наказваш ме със самота! Накажи ме с нокти опасни, от прегръдки нека боли. Макажи ме с пламнало тяло, нека станем шеметно цяло. Накажи ме с устни прексрасни, мойте устни с тях разтопи. Накажи ме с пламнало тяло, нека станем шеметно цяло.
