Не, не, не, не, не, не, не... вече няма връщане.
Себе си преглъщаме, чужди се обръщаме.
Каза ми, че си била в най-трудните моменти с мен...
и спрял часовник точен е по два пъти на ден.
Бил съм си изпуснал влака, стигнал съм до дъното,
очите тря'а свикнат с мрака, да прогледнат в тъмното.
Тишината ни е крехка, казвам името ѝ и я разрушавам,
след караници чувам я по-силно - оглушавам.
Юмруците ти свити... сигурно го заслужавам.
Убеждаваш ме през сълзи да ти обещавам.
Ама няма...
Защото беше много, много хубаво, но свърши.
За*бал съм всички мърши.
С много бил съм, вече няма ко' да ма прекърши.
Ти загуби мен, както губеше си вещите.
За жалост вещ не бях със виното и свещите.
Понякога и двамата за нас пак ще сещаме,
но вече като непознати ще се срещаме.
Звездите нощем идват и без никой да ги носи.
Отдавна ти не грееш, тъмна като абанос си.
Винаги въртяла си се само в свойта ос и...
сега ти е момента да се питаш със кого си, и защо си.
Отговаряш на въпроса със въпроси.
Не, не, не, не, не, не, не... вече няма връщане.
Себе си преглъщаме, чужди се обръщаме.
