Жената, Която се връща

В уморени алеи градът се загръща,

в някой месец на лятото, ляга накръст.

Той я чака на прага, той е просто градът,

дето дълго облизваше пръстите

на жената, която се връща.

Той я чака на прага, той е просто градът.

Траектория вечна, самота вездесъща –

като в някой отдавна поруган манастир.

Притъмнява – и в пустите улици

черни котки застават в шпалир

пред жената, която се връща.

Като в някой отдавна поруган манастир

Тихо стича се тя към дома си, насъщния;

към ръцете на някой любим непознат,

който някога каза: "Не беше ни писано..."

Не жалете за думите. Те не кървят,

Не жалете за думите. Те не кървят,

а жената, която се връща.

Идва дъжд и следите й в кал се превръщат,

ала тя се усмихва – и съвсем не личи

как люти на очите този яростен грим...

Няма прошка в добрите очи

на жената, която се връща.

Няма прошка в добрите очи.

В уморени алеи градът се загръща,

в някой месец на лятото, ляга накръст.

Той я чака на прага, той е просто градът,

дето дълго облизваше пръстите

на жената, която се връща.

Той я чака на прага, той е просто градът.

Просто градът.

Просто градът.