Обичам те

Съдбата своя не разбирам, защо когато си отивам, повикаш ли ме - аз се спирам и пак към тебе вървя, идвам сама. Защо когато теб те няма животът е една измама? Но щом поискаш да сме двама - аз пак към тебе вървя, идвам сама. Припев: Обичам те, крещи без глас душата! Обичам те такъв какъвто си! Обичам те със обич прокълната! Такава обич винаги горчи! Ти знаеш ли, че ме влудяваш? Любов и болка ми даряваш, дали отнемаш или даваш- аз пак към тебе вървя, идвам сама. Защо когато теб те няма животът е една измама? Но щом поискаш да сме двама - аз пак към тебе вървя, идвам сама.