Пияна пак звъниш, по телефона ми крещиш че не можеш да ме преживееш
Недей, ще те рани негодникът във мене
Боли ме как търпях в очите ми да хвърляш прах
Ала всеки сам си носи кръста
Проклетото сърце, как искам да го пръсна
Гадният във мене те рани
Псувай ме на глас и ме мрази
Негодника за тебе го боли
И всяка нощ умирам като се прибирам
Гадният плати си сто пъти
Труден е без мен животът ти
И сега се мразиш за това
Колко те обичах но ти не го разбра
Двадесет и четири карата да ти сложа на ръката исках аз
Издъних се обаче накарах те да плачеш
Със колко други спиш
Отдавна спря да ги броиш
Как можах това да го допусна
Проклетото сърце, как искам да го пръсна
Гадният във мене те рани
Псувай ме на глас и ме мрази
Негодника за тебе го боли
И всяка нощ умирам като се прибирам
Гадният плати си сто пъти
Труден е без мен животът ти
И сега се мразиш за това
Колко те обичах но ти не го разбра (Ти не го разбра, но ти не го разбра)
Гадният във мене те рани
Псувай ме на глас и ме мрази
Негодника за тебе го боли
И всяка нощ умирам като се прибирам
Гадният плати си сто пъти
Труден е без мен животът ти
И сега се мразиш за това
Колко те обичах но ти не го разбра (Ти не го разбра, но ти не го разбра)
Но ти не го разбра
