Земя на слепци

Някъде под небето

на грешната Земя

живеел народ обречен

на живот без светлина.

Слепи им били очите,

вечна била нощта,

черни били ръцете

на сляпата съдба.

Дълго така живяли

в мрак и тъмнина,

свои богове създали -

идоли на скръбта.

Но станало нещо странно

в техния тъмен свят -

родил се човекът-чудо,

прогледнал за първи път.

Бликнала стръвна завист

в обречените души,

те черни пръсти сплели

в своите коси,

очите му отнели

и до края на своя живот

осъден бил да страда

от слепия народ.

С вериги окован завинаги,

затуй, че бе видял деня.

На хиляди слепци

не можеше да бъде крал

и в нощта остана сам

със своята вина.

Със свойта вина.

С вериги окован завинаги,

затуй, че бе видял деня.

На хиляди слепци

не можеше да бъде крал

и в нощта остана сам

със своята вина.

Остана сам

със своята вина.

Остана сам

със своята вина.

Остана сам

със своята вина.