Седемте езера

Сезоните идват, отиват си,

а ти си някъде там далече.

Задържам те във сърцето си,

затварям се в клетка все повече.

Преследват ме мисли изгубени,

дълбоко в себе си опитал да скрия.

Обсебен от твоите образи,

следите ти как да открия?

Погледни пак към мен,

чуй ме как крещя без глас.

Накъде да вървя,

ако няма път за нас?

Погледни пак към мен,

чуй ме как крещя без глас.

Накъде да вървя,

ако няма път за нас?

Седемте езера притихнали,

навяват топли спомени за нас.

За минали дни, забравени,

когато ти беше мойто второ аз!

Преследват ме мисли изгубени,

дълбоко в себе си опитал да скрия.

Обсебен от твоите образи,

следите ти как да открия?

Погледни пак към мен,

чуй ме как крещя без глас.

Накъде да вървя,

ако няма път за нас?

Погледни пак към мен,

чуй ме как крещя без глас.

Накъде да вървя,

ако няма път за нас?

Седемте езера напомнят за това какви сме били.

Далеч от власт и суета,

какво сме имали и какво сме изгубили!

Седемте езера напомнят за това какви сме били

Далеч от алчността

какво сме имали и какво сме изгубили!

Погледни пак към мен,

чуй ме как крещя без глас.

Накъде да вървя,

ако няма път за нас?

Погледни пак към мен,

чуй ме как крещя без глас.

Накъде да вървя,

ако няма път за нас?