Къщата На Живота Ми

Такава, горена, не изгорена

Обедно слънчева, вечерно синя

Скрих зад думите си съмнение

И от теб, и от теб си заминах

Вятър искаше да ме люби

Дъжд в очите ми се окъпа

А пък аз, несвястно, несвястно хубава

Из тревите, из тревите стъпвах

И напук на света, и напук и на времето

И напук на колелото, дето всичко върти

И напук на света, изгорена

Влязох в къщата на живота ти

И напук на света, и напук и на времето

И напук на колелото, дето всичко върти

И напук на света, изгорена

Влязох в къщата на живота ти

Малко зимно, много пролетно беше

Аз бях почти никаква

Съвсем разпиляна, съвсем безволева

В себе си те повиках

И напук на света, и напук и на времето

И напук на колелото, дето всичко върти

И напук на света, изгорена

Влязох в къщата на живота ти

И напук на света, и напук и на времето

И напук на колелото, дето всичко върти

И напук на света, изгорена

Влязох в къщата на живота ти