Шипков храст

Ти замина, отлетя от тук.

Тишина погълна твоя звук.

Вместо теб покълна пустота.

Сви се в нас и скри света.

Ще се връщаш ти понякога.

Все по-рядко, но ще чакаме.

Ще прегръщаш ни, така на крак

За да тръгнеш бързо пак.

А, накрая вместо дом и нас

ще намериш малък шипков храст,

ще откъснеш диви плодове,

това остана и небе.