Облаче ле, бяло

Я, кажи ми, облаче ле, бяло!

От де идеш, де си ми летяло?

Не видя ли бащини ми двори

и не чули майка да говори:

“Що ли прави мойто чедо мило?

С чужди хора чужди хляб делило?”

Ти кажи й, облаче ле, бяло,

жив и здрав, че тук си ме видяло.

И носи й от мен много здраве.

Много мина мъничко остана.

Иде време дома да се върна,

да се върна, майка да прегърна.