Закърнели Сетива

Има ли смисъл да мълча, контролирам яростта Щом около мен светът е безчувствен, изкуствен? Има ли смисъл да се мъча, да ангажирам мисълта Щом около мен светът е безмислен, измислен? Има ли смисъл в любовта, живота си да споделя Щом около мен светът е безсрамен, измамен? Има ли смисъл да се боря, справедливост да търся Щом около мен светът е покварен, коварен? Празнота, хладнокръвно се просмуква Тишина, заглушила всички чувства Тъмнина оцветява мойта същност Закърнели сетива Трябва ли да полетя, ако високо се стремя Щом до мен светът е въздушен, задушен? Има ли смисъл да творя, нов ред да построя Щом около мен светът е направен, забравен? Мога ли да им простя, над греха да се смиля Щом до мен светът е виновен, лъжовен? Искам ли да съм будна, живота си да не проспя Щом до мен светът е вулгарен, кошмарен? Празнота, хладнокръвно се просмуква Тишина, заглушила всички чувства Тъмнина оцветява мойта същност От закърнели сетива Няма смисъл да стоя, в себе си затворена Макар до мен света да е поробен, отровен И не мисля да платя, никoмy нищо не дължа Макар до мен света да е подкупен, валутен И не искам да търпя, да скланям пак глава Макар до мен света да е прегърбен, безмълвен Няма да се съглася с теб да се съобразя Макар до мен света да е угоден, изроден Празнота, хладнокръвно се просмуква Тишина, заглушила всички чувства Тъмнина оцветява мойта същност От закърнели сетива