Невидимата

Ти ме накара да спра някъде по средата на пътя

и ми показа луна, под която отдавна бях скитал.

И аз усетих как сребърен прах леко поръси косите,

а тишината във мен по-лудо започна да диша.

Аз дочух твоят глас и реших със отдавна забравени думи

да те върна при мен, при мен и да бъде все така хубаво.

Но от предната вечер луна пътят ми само остана

и се събраха в едно, в едно изгрев и стара рана.

Ти се разплака без глас, влезе тихо във моята сянка.

Аз протегнах ръце, от които ти беше излязла.

И докоснах стената пред мен, сякаш можех да я разчупя

и да видя отново небе, и да чуя нежните звуци.

Аз дочух твоят глас и реших със отдавна забравени думи

да те върна при мен, при мен и да бъде все така хубаво.

Но от предната вечер луна пътят ми само остана

и се събраха в едно, в едно изгрев и стара рана.

Та-ра-ра-ра-ра-ра-ра-ра

Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ляляля

Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ляляля

Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля