Невидими стени

От незкрайното синьо

в дълбините на бурно море,

отразено до сиво -

тъмно, дъждовно небе.

А времето с премръзналите пръсти

рисува сребърните ни коси.

Оставили са ледените стъпки

знак, по-далечен отпреди

на отминалите дни.

Можеш ли да видиш в този свят

колко болка е събрал?

Там - в прегръдката на гневен страх

зад невидими стени...

Можеш ли да видиш отстрани

през пространства и съдби,

но забравили, че сме били

зад невидими стени...

В прозрачното утро

се събужда новият ден -

преобразено и чисто,

искряща капка роса.

А времето с премръзналите пръсти

рисува сребърните ни коси.

Оставили са ледените стъпки

знак, по-далечен отпреди

на отминалите дни.

Можеш ли да видиш в този свят

колко болка е събрал?

Там - в прегръдката на гневен страх

зад невидими стени...

Можеш ли да видиш отстрани

през пространства и съдби,

но забравили, че сме били

зад невидими стени...