По пътищата вечни на България

Вятър див ме понесе

И скитник аз бях

Нанякъде тръгнах, а така и не спрях

Сам от себе си бягах

И гонех се сам

Мостове след себе си горях

Не оставях следа

Разни хора вървяха през моя живот

Не запомнях имена и не исках да ги срещам пак

Но в една синя вечер сякаш пак оживях

Срещнах странна, хубава жена

Пак обичан бях

По пътищата вечни на България

Ще се върна пак

Ще се върна пак

По пътищата вечни на България

Чакаш ли ме там?

Чакаш ли ме там?

Вятър див пак ме носи

И скитам сега

Ала твоите стъпки скрива нова трева

Знам, че ще се кръстосат нашите пътища пак

Знам, че имам още нощ поне

И поне още ден

По пътищата вечни на България

Ще се върна пак

Ще се върна пак

По пътищата вечни на България

Чакаш ли ме там?

Чакаш ли ме там?

Обичам те много

Най-много от всички

Наистина те обичам много

Най-много от всички, които обичах по пътищата, по пътищата вечни на България

По пътищата вечни на България

Ще се върна пак

Ще се върна пак

По пътищата вечни на България

Чакаш ли ме там?

Чакаш ли ме там?

По пътищата вечни на България

Ще се върна пак

Ще се върна пак

По пътищата вечни на България

Чакаш ли ме там?

Чакаш ли ме там?

По пътищата вечни на България

Ще се върна пак

Ще се върна пак

По пътищата вечни на България

Чакаш ли ме там?

Чакаш ли ме там?