Къде си, беше ли щастлива

Изплъзващата се следа отчаяно потъна в бяло

Една невярна свобода, наречена от нас "раздяла"

Изпълва всичко, мрат звезди, и лунен въздух се разлива

Къде си, беше ли щастлива?

Умопомръкващата степ ме вика в тая вечер

Не зная пак дали при теб, или от тебе по-далече

Където птиците мълчат, и лунен въздух се разлива

Къде си, беше ли щастлива?

И аз се движа пак сама, подир съдбата си човешка

И вече чувствам, вече знам, че тази свобода е тежка

Мълчат вечерните води и лунен въздух се разлива

Къде си, беше ли щастлива?

Къде си, беше ли щастлива?

Къде си?