Недокоснат и слънчев януарският ден
Носи пак неотлъчно ранна мъка за мен
В най-тревожната зима и в най-белия сняг
Ясно, необяснимо виждам траурен знак
Тъмна сянка се спира пред студения праг
Черен кон не умирай, черен кон не умирай
Върху белия сняг
Няма вече двуколка, няма шеметен бяг
Само черната болка върху белия сняг
Детска мъка извира от далечния мрак
Черен кон не умирай, черен кон не умирай
Върху белия сняг
Черен кон не умирай върху белия сняг
