Съмва се...

Денят на пръсти се изниза – стъмва се.

. мята тъмно – сива риза – стъмва се.

И прихлупва се небето и те скрива там,

където все те търся, ах, къде си ти!

Вечер като всички други, стъмва се

глътка вин- мисли луди, стъмва се.

Разговарям със звездите

и за теб напразно питам –

все те търся, ах, къде си ти!

Няма, няма да плача, дълго, безутешно –

от нас си тръгна, тръгна любовта...

Няма, няма в съня си все теб да срещам, без теб не идва края на света!

Дълга нощ като година – съмва се...

Зима, лято, есен мина – съмва се...

сля се с изгрева морето и преля ми кръв в сърцето,

и не питам, ах, къде си ти!

Няма, няма да плача, дълго, безутешно –

от нас си тръгна, тръгна любовта...

Няма, няма в съня си все теб да срещам, без теб не идва края на света!

Няма, няма да плача, дълго, безутешно –

от нас си тръгна, тръгна любовта...

Няма, няма в съня си все теб да срещам, без теб не идва края на света!