Нестинарка

Огнена жар пали кръвта,

Пламъчен дим рисува горска тишина.

Бяла снага, бяло лице,

Бели звезди изгарят в двете ти ръце.

Въгленен звън лее жарта,

мъжки очи изстиват в твойта красота.

Мъжки сълзи солят пръстта,

нямаш жених, а сватба вдигаш ти сама.

Було от жар сплиташ с ръце,

огнен гердан се крие в белите нозе.

Гръмва небе, огън вали.

Ти в нестинарска сватба с мрака се сроди.