Притча за обущаря

Помня притчата за обущаря

Който вечно ходил бос

Колко обич с тебе сме раздали

А нашата защо е под въпрос?

Може би не бяхме егоисти

Нищо не запазихме за нас

Нека да опитаме на чисто

Ти във твоя свят, във моя аз

От нас, но вече за последно

Под арката на старата асма

Ще ни удари вятъра във гръб

С последните си гроздови зърна

И също както обущаря

Който вечно ходил бос

Ще бродим боси по земята

Жадни да събираме любов

Ще преоткрием огъня и колелото

Душата някъде ще се свести

Ще вземем сняг лъжичка по лъжичка

Лекарство за пропукани съдби

От нас, но вече за последно

Под арката на старата асма

Ще ни удари вятъра във гръб

С последните си гроздови зърна

И също както обущаря

Който вечно ходил бос

Ще бродим боси по земята

Ще бродим боси по земята

Ще бродим боси по земята

Жадни да събираме любов

Жадни да събираме любов