Не разбра ли... Не искам

Изгубена птица над мен премина,

с крилете си тихо разбуди нощта,

и наоколо сякаш смехът ти прелитна, но бързо се скри... в тишина.

Но защо ли пред мен...

пак се яваваш, не знаеш ли вече не си ми съдба.

Аз отдавна забравих дните с тебе, защо пак вълнуваш мойта душа?

Не разбра ли..., не искам... сънят ми да гониш!

Да рисуваш мечти - на някой друг предложи!

Да живея без теб - това отдавна го мога!

Не търся утеха... В сладки лъжи!

Бавно потрепват листа пожълтели, събудени рано от топлия дъжд.

Тихо капките падат, докрай уморени...

съня ми се върна... изведнъж.

И спокоен съм вече, не мисля за тебе.

Дълго чаках мига, в който да разбера,

че очите красиви също могат да лъжат...

дизайнът е важен, но трябва душа!!

Припев(х3)