Всяка есен се заричам
да се върна тук.
Мама чака под асмите,
гасне всеки звук.
Дълго, дълго тя се взира
в пътната врата,
чака стъпките ми леки
в есента...
Някой ден ще я целуна,
но кога - не знам.
Свети кротко жълта дюля
в майчината длан...
Пада слънце като пръстен
в бавната река.
Мама тихо се прибира
В есента...
Някой ден ще я целуна,
но кога - не знам.
Свети кротко жълта дюля
в майчината длан...
Пада слънце като пръстен
в бавната река.
Мама тихо се прибира
В есента...
