Между два сезона

Днес си тръгна лятото, а в мен и в този час слънце вали – тук си ти! Приижда вятъра и ляга уморен, за да се стопли до теб и мен... Тихите улици, звънят от твоя смях! Ето така дай ръка... Вълшебните думички за да останат те – земя им трябва, но и небе... Във странен свят толкова дълго бяхме планети в мрака, съвсем сами... Спомни си как нежния взрив познахме, и в миг докосна ни тя любовта! А в небето, есенно се ражда облак сив – и изведнъж плисва дъжд... Напук на времето, зад тъмния ни праг – в душите наши е лято пак! Във странен свят толкова дълго бяхме планети в мрака, съвсем сами... Спомни си как нежния взрив познахме, и в миг докосна ни тя любовта! Във странен свят толкова дълго бяхме планети в мрака, съвсем сами... Спомни си как нежния взрив познахме, и в миг докосна ни тя любовта! и в миг докосна ни тя любовта!