Старецът и морето

Лодката стара в хангара отдавна лежи, може би сънува морски бури.

Ти защо стоиш, пушиш и мълчиш,

твойто море май ти отне младостта.

Още си тук, само че друг е света.

Хайде, старче, в ръце да се вземеш

и отново на път да поемеш,

не от лудост, не за слава,

просто пътят продължава.

Тихо в мъглата се буди южния град,

ранен фар заплита тънки мрежи.

Ти защо стоиш, пушиш и мълчиш,

твойто море май ти отне младостта.

Още си тук, само че друг е света.

Твоят дом е градът край морето,

ето пристана бял откъдето

към надежди и миражи

тръгват всички екипажи.

Към надежди и миражи

тръгват всички...

Твоят дом е градът край морето,

ето пристана бял откъдето

към надежди и миражи

тръгват всички екипажи.

Хайде, старче, в ръце да се вземеш

и отново на път да поемеш,

не от лудост, не за слава,

просто пътят продължава.

Не от лудост, не за слава,

просто пътят продължава.