Огнена жар пали кръвта,
Пламъчен дим рисува горска тишина.
Бяла снага, бяло лице,
Бели звезди изгарят в двете ти ръце.
Въгленен звън лее жарта,
мъжки очи изстиват в твойта красота.
Мъжки сълзи солят пръстта,
нямаш жених, а сватба вдигаш ти сама.
Було от жар сплиташ с ръце,
огнен гердан се крие в белите нозе.
Гръмва небе, огън вали.
Ти в нестинарска сватба с мрака се сроди.
