Ела в Берковица

Всяка вечер, всяка нощ красива твойто име шепна аз, ела

Звезден дъжд града край нас облива, люлки спущат звездни светила

Ти навярно пак си буден в мрака, твойта мисъл пак далеч лети

Там, под Ком, една любов те чака, в чудно тиха нощ поток шепти

В Берковица при мен ела, сред шепота на тоз потаен лес

Една замислена скала за твоя образ ми напомни днес

За теб малини сочни брах и песента за наш'та обич пях

Шумеше бук, ухаеше на бор, опиваше ни горския простор

Всяко утро две сърни ме питат, пита ме за теб лесът зелен

Във гнезда от жълъд и копита ручеи извират покрай мен

С тънка стомна ромол съм наляла, шепот нежен, тих планински звън

И нощта, за ласки закопняла, тихо спи вълшебен звезден сън

В Берковица при мен ела, сред шепота на тоз потаен лес

Една замислена скала за твоя образ ми напомни днес

Шумеше бук, ухаеше на бор, опиваше ни горския простор