Идвайте си

Идвайте си докато все още

Светят две прозорчета във мракът

И до късно есенните нощи

Двама стари хора трепетно ви чакат

Целунете майка си, че може

Тази среща една да остане

Няма кой сега софра да сложи

С топла питка – сладко да покани

Ще заглъхне къщата на двора

Ще потъне в бурени и лайка

Тук ще дойдат нови чужди хора

Ще я няма бедната ви майка

Ще мълчат под корени липите

Небесата ще се спускат сиви

Майките ви чакат пред вратите

Идвайте си докато са живи

Идвайте си – докато са живи

Идвайте си – докато ви чакат