Песничка За Закъснелия Съпруг

На-на-на-на, на-на-на-на

Hа-на-на-на-на-на-на

Бях сигурен, че ще си тръгна

Жена ми знае, чака пак

А ето, че внезапно съмна

И как да си отида, как?

С усмивка кротка и безшумна (на-на-на-на)

Вината си да обясня (на-на-на-на)

И да я разпилея умно (на)

По добрините на деня (на-на-на, на-на-на-на)

Ех, скучно ще и кажа: "Водка"

В познатите ми стихове

Но край на късните разходки

На нощните ми грехове

Но има вече ключ в бравата

От вътрешната й страна

Преди да изрека лъжата

Звъня, звъня, звъня

На-на-на-на, на-на-на-на

Hа-на-на-на-на-на-на

Но има вече ключ в бравата

От вътрешната й страна

Преди да изрека лъжата (на)

Звъня, звъня, звъня

Звъня

Звъня