Едва Сега

Едва сега разбирам

Как бавно остарявам

И всяка нова зима

С тъга си подарявам

Домът ми става тесен

Светът не е за двама

И търся зад вратата

Все някаква измама

Забравям телефони

И все по-рядко търся

Но в някоя кабина

Навярно ще осъмна

За пет стотинки кой ли

Ще поговори с мене?

За вчерашни тревоги

И за дъждовно време

Опитвам се да бъда

И весел, и разумен

А нещо все не стига

И се оглеждам гузен

Обиждаха ме много

Но длъжен не оставах

И затова от скоро

Разбрах, че остарявам

Забравям телефони

И все по-рядко търся

Но в някоя кабина

Навярно ще осъмна

За пет стотинки кой ли

Ще поговори с мене?

За вчерашни тревоги

И за дъждовно време