Закърнели Сетива

Има ли смисъл да мълча, контролирам яростта

Щом около мен светът е безчувствен, изкуствен?

Има ли смисъл да се мъча, да ангажирам мисълта

Щом около мен светът е безмислен, измислен?

Има ли смисъл в любовта, живота си да споделя

Щом около мен светът е безсрамен, измамен?

Има ли смисъл да се боря, справедливост да търся

Щом около мен светът е покварен, коварен?

Празнота, хладнокръвно се просмуква

Тишина, заглушила всички чувства

Тъмнина оцветява мойта същност

Закърнели сетива

Трябва ли да полетя, ако високо се стремя

Щом до мен светът е въздушен, задушен?

Има ли смисъл да творя, нов ред да построя

Щом около мен светът е направен, забравен?

Мога ли да им простя, над греха да се смиля

Щом до мен светът е виновен, лъжовен?

Искам ли да съм будна, живота си да не проспя

Щом до мен светът е вулгарен, кошмарен?

Празнота, хладнокръвно се просмуква

Тишина, заглушила всички чувства

Тъмнина оцветява мойта същност

От закърнели сетива

Няма смисъл да стоя, в себе си затворена

Макар до мен света да е поробен, отровен

И не мисля да платя, никoмy нищо не дължа

Макар до мен света да е подкупен, валутен

И не искам да търпя, да скланям пак глава

Макар до мен света да е прегърбен, безмълвен

Няма да се съглася с теб да се съобразя

Макар до мен света да е угоден, изроден

Празнота, хладнокръвно се просмуква

Тишина, заглушила всички чувства

Тъмнина оцветява мойта същност

От закърнели сетива