Цветя и лъжи

Забързан мъж пред мен днес видях

Понесъл във ръце цветя

Спомен тъжен в мен оживя

Защото в него теб познах

Обърнах гръб от страх, скрих очи

Усетих как дъхът ми спря

Любовта ти в мен тъй горчи

Дали ще мога да простя?

В коя ли днес си влюбен, лудо влюбен

Както в мен в онези дни?

Коя омайваш с твоите цветя?

Не знам сега дали на нея също

Сваляш всяка нощ безброй звезди

И цялата надежда на света

От твоите лъжи и цветя

Остана само шепа прах

Без тебе дълъг път извървях

Живях, умирах, песни пях

Получих милиони цветя

Със много обич, без лъжа

Щастлива бих дори и на теб

Да мога да простя

В коя ли днес си влюбен, лудо влюбен

Както в мен в онези дни?

Коя омайваш с твоите цветя?

Не знам сега дали на нея също

Сваляш всяка нощ безброй звезди

И цялата надежда на света

Понякога човек във сълза

Превръща чувствата на друг

И пада от небето звезда

С душа, премръзнала от студ

Върви живота ден подир ден

Не спира своя вечен бяг

А любовта пътува към мен

Ще спре ли пак на моя праг?

А любовта пътува към мен

Ще спре ли пак на моя праг?