Богданка мома хубава

Рано ми ранила, ранила

Богданка, мома убава,

на студен извор да иде

менците да си налее,

на студен извор да иде

менците да си налее.

Богданка, мома убава,

Богданка, от Бог дадена,

с хубост неземна дарена,

Богданка – една на майка,

с хубост неземна дарена,

Богданка, от Бог дадена!

На пат я сретна, пресретна

една ми лудо, та младо:

„Я стой, почекай, Богданке,

две думи да ти просборам,

две думи да ти просборам,

менците да ти напиям“.

Богданка, мома убава,

Богданка, от Бог дадена,

с хубост неземна дарена,

Богданка – една на майка,

с хубост неземна дарена,

Богданка, от Бог дадена!

Мамина мила Богданка,

как ми я лудо прелага –

не ѝ напия менците,

тук ми я лудо целуна,

тук ми я лудо целуна,

нишан на лице остави.

Богданка, мома убава,

Богданка, от Бог дадена,

с хубост неземна дарена,

Богданка – една на майка,

с хубост неземна дарена,

Богданка, от Бог дадена!