Мъжът, когото чакаш

Мъжът, когото чакаш на колене ми плака, за всичко да простя закле се в любовта. Мъжът, когото чакаш няма да дойде драга, докато бог реши той ми принадлежи. Чакаш него, ти не, не ме лъжи, защо така кажи цяла се изчервяваш. Чакаш него, ти приятелко, нали, парфюма си спести, браво добре го даваш. Нима не знаеш ти как обича ме той, нима не знаеш ти от сто години е мой? Мъжът, когото чакаш на колене ми плака, за всичко да простя закле се в любовта. Мъжът, когото чакаш няма да дойде драга, докато бог реши той ми принадлежи. Е, не виждах ли как завиждаш ми, колко сме влюбени, колко ме обожава. Него чакаш ти приятелко, нали, знам, че му звъниш, толкова те познавам. Нима не знаеш ти как обича ме той, нима не знаеш ти от сто години е мой? Мъжът, когото чакаш на колене ми плака, за всичко да простя закле се в любовта. Мъжът, когото чакаш няма да дойде драга, докато бог реши той ми принадлежи.