歌词
Когато съм на края на земята
когато съм във края на деня
тогава срещам самотата
а с нея идва бавно есента
Когато съм на края на зората
когато крета спомен уморен
тогава погали ме по ръката
и в мислите си ела при мен
Колко пъти виках аз съдбата
Колко пъти глух бе моя вик
Във война превърна се молбата
да сме двама с тебе миг след миг
Когато съм на края на земята
когато съм във края на нощта,
тогава срещам тишината
а с нея тръгва бавно любовта
Когато съм на края на зората
когато ти си тъй далеч от мен
тогава срещам истина позната
че тъй животът мина като в плен
Колко пъти виках аз съдбата
Колко пъти глух бе моя вик
Във война превърна се молбата
да сме двама с тебе миг след миг
Колко пъти да шептя словата
колко пъти да погаля бих
да напиша незавършена соната
но да бъда с тебе миг след миг
Written by: Desi Dobreva, Julian Yanev
