Колко си красива

А колко странно е,

когато си сама навън,

след тебе лутам се както в първи сън.

И колко тъжно е, гориш, зелените листа,

света събужда се, а ти си пак сама.

Колко си красива сега,

къпеш се в нежни тъжни листа,

от лицето ми лети сълза.

Протягаш се едва, седиш в желязното легло,

косите скрили са гърдите от стъкло.

А ти си пак дете, към теб посягам с ръка,

сега готова си да властваш над света.

Колко си красива сега,

къпеш се в нежни тъжни листа,

от лицето ми лети сълза.

А колко странно е,

когато си сама навън,

след тебе лутам се както в първи сън.

Колко си красива сега,

къпеш се в нежни тъжни листа,

от лицето ми лети сълза.

Тъмна сянка на студена вода.

Сега си спомням първата игра,

тогава бе дете сега си жена.

Докосвахме с устни любовта.